МЮХЮ̀Р м. Остар. и диал. Печат. Еничарът прехапа език и внимателно начерта нещо на книгата .. — Удари сега мюхюр! Това еничарът свърши сръчно .., опуши печата, който висеше на верижка на пояса му и го плесна под писаното. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 547.
— От араб. прeз тур. mьhьr. — Други (диал.) форми: мюху̀р, муху̀р.