МЮЩЕРЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Купувач, клиент. Сега вече идваха в дюкяна селяни, носеха кожи и бързаха за кожуси, но тате кашляше и не можеше много да работи. Почна да връща мющериите си. Г. Белев, ПЕМ, 134. Подранилите търговци отваряха дюкяните си, за да посрещнат мющерии като нас. К. Калчев, ПИЖ, 87. В кръчмата на Михал Струмичанина беше шумно и задимено .., мющериите му бяха повечето хора от народа. Д. Спространов, С, 158. — В боаза имаме една воденица, .. Решил съм да я продам, стига да се намери мющерия. Ем. Станев, ИК I и II, 195. — Ех, Еня... пари трябват, пари... Шаяк трябва да набавиш, свой диген да имаш, пък и мющерии да навъдиш. Не е лесно то, не е лесно! П. Стъпов, ЖСН, 27.
— От араб. прeз тур. müşteri. — Друга форма: мущeрѝя.