МЯ̀НА ж. 1. Остар. и диал. Заменяне, замяна, размяна. Това свободно разменение между хората на разни стоки се нарича мяна или размяна. Ступ., 1875, бр. 4, 28. Някои неща не се плащат с пари, а се прави мяна ..: напр. дават жито, земат круши, ябълки, .. и пр. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 498. Да бяха злато ковано / твоите руси косици .. / мяна бих сторил мило за драго / хранена коня, / мяна за благо / турци да гоня. П. К. Яворов, Съч. I, 63.
2. Остар. Обектът на замяна, размяна. — Покажи ни го [Хилвуд]! — извика пак Добрита .. Византиецът се обърна към Исмара и продължи: — Мяна за мяна, славянино. Вие водите пленници ромеи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 154. Испанците добили измежду них нови роби: мяна за них дали разно стъклено купие, дребни железни и медни вещици, предмети весма малоценни, но на вид твърде лъскави. С. Радулов, ГМП (превод), 195.
3. Остар. Промяна, смяна, изменение. Цяла историческа епоха отива, нова епоха настана! Краят на едната, началото на другата са съединени с ясни черти, тържествено засвидетелствовани, така що самата мяна на епохите ний виждаме с очите си. Н, 1881, кн. 1, 82. Гръко-турската препирня доби особен вид, нова мяна от Берлинский конгрес насам. Н, 1881, кн. 1, 88.
4. Остар. Процесите, които се извършват с поетата храна в живия организъм; обмяна. Чист въздух за нашето тяло е необходима потреба, ..: от него най-много зависи, чтото да бъде голяма мяната на веществата, когато спим. Д. Фингов, Лет., 1873, 76. За пораснали хора кафето с мляко трябува да ся предпочита, зачтото, .. спомага на мяната на веществата, махва (изтребюва) много вредни сетнини, които са станали от недостатъчно храняние. Д. Фингов, Лет., 1873, 84.
5. Остар. Изменящият се, различен за човешкия поглед вид на луната в отделните периоди от годишното време; фаза. Друзи [хора] пак мислили, че мяните на месячината докарвали промени на времято и на въздушните явления, дори и на политическите събития. Лет., 1873, 11. От различното положение на месечината според Слънцето и Земята зависят различните видове, в каквито ни се види месечината на небото или мяни (фази) и явления на слънчово и месечно помрачение. К. Смирнов, З, 13.
6. Диал. Обред, при който става размяна на годежни пръстени; годеж. Освен разменяванието на пръстените, което е дало названието на годежа „мяна“, няма други подаръци. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 35. „Паритя са дават, по обичай са дават; / ябълка са дава, по любов са дава; / пръстяна са дава, на мяна са дава, / на мяна са дава и запръстинява, / девойка е моя! “ Нар. пес., СбНУ ХХVII, 122.
7. Диал. Дар (обикн. жълтици), който се дава от годеника в дома на годеницата. По сватбите, според тогавашния обичай, сгоденикът даваше мяна в желтици, които са държаха за нужно време или са купуваше с тях нещо като лозе, градина, дюген. Ил. Блъсков, ПВ II, 80. Ще пратят двама годежници от момкова страна у момини, те ще носят няколко желтици .. от момъка. Там ще подадат мяната .. на моминия баща или майка. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 2, 183.