МЯ̀РКАМ1, -аш, несв., прех. Разг. 1. Виждам често, многократно някого или нещо за кратко време, набързо. Мяркам Иван и приятеля му всеки ден в читалнята на библиотеката. Δ Толкова пъти мярках писалката си на бюрото, а сега, когато ми трябва, не я намирам там.
2. Следя с поглед някого или нещо; гледам, наблюдавам. Налягали по камънака над реката, те мяркаха пътя отвисоко. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 530. Бащата ни гледаше сурово и малко недоволно. Ние го мяркахме .., със мътното усещане за боязън. С. Северняк, ИРЕ, 187. Тя разправяше за свадата у съседите, но мяркаше да не изкипи кафето.
3. Долавям, разбирам, че някакъв факт е налице, че съществува; виждам, забелязвам. — Слушай, тия двамата се радват много, доволни са от всичко, ама мяркам аз, че и нещо им тегне на душата, някаква тайна ги мъчи. Й. Вълчев, СКН, 255.
МЯ̀РКАМ СЕ несв., непрех. 1. Виждам се, забелязвам се някъде често поради многократното ми появяване, показване, макар и за кратко време, набързо. Нощта е тиха, спокойна. Светулките вече се мяркат между клоните на брезите. К. Калчев, ДНГ, 52. По улиците не се срещаха минувачи, стори ми се само, че по-често от друг път се мяркат полицаи. К. Георгиев, ВБ, 43. Хората бяха по къра, та селото изглеждаше безлюдно. Само тук-там из дворовете се мяркаха боси бабички и деца, останали да наглеждат кокошките. Ем. Станев, ИК I и II, 5. Не се мяркаше никакъв и Коста Медаров от деня, в който се скараха. Д. Фучеджиев, Р, 13. Като че вътре не бе живял човек. Тук-там стените се бяха разлепили, разкъртили. А в двора не се мяркаше живо добиче. Тренчо една по една бе продал овцете и бе изпушил парите. Кр. Григоров, И, 154-155. По пашите се мяркаха пъстри овчи стада, чърди от говеда и коне. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 88.
2. Виждам се неясно, едва забележимо. Самолетът тръгна. Групата на украинците става все по-малка, едва се мярка някоя размазана шапка. Н. Фурнаджиев, МП, 68. Той се упъти право към влашкия бряг, дето се мяркаше една пуста дъсчена колиба. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Глухонемият го хвана за рамото, извърна го и посочи към Змиин дол, дето се мяркаше покривът на параклиса „Свети Панталей“. Г. Караславов, СИ, 22. Отвъд полето още тъне в призорна мъгла, из нея тук-таме се мяркат върхове на купи сено и тополата, щръкнала на брега. П. Тодоров, И I, 6. И веч / едва се мяркат очертани / на тъмномодър небосклон / замислените великани / на чутния Атон. П. К. Яворов, Съч. I, 61.
МЯ̀РКА МИ СЕ несв., непрех. Разг. Струва ми се, че виждам нещо, което в действителност го няма; привижда ми се. Турците не можаха да разберат, че сме мислили с голи ръце да правим въстание и мяркаха им се скривалища от пушки и военни припаси във всяка къща на по-първите граждани. К. Величков, ПССъч. I, 9. Мяркаше му се [на съдията] пред очите, като че и кметът говори, че и попът каза нещо, но що беше — това не можеше да си припомни. М. Георгиев, Избр. разк., 203. — Любижълъдке, Сивушке, събудете се! — с отпаднал глас изписка Орехчето. — Котка ли е? — Орел ли е? — викаха уплашено сънените животинки. — Ех, вие, сънливки! Дори насън ви се мяркат котки и орли! — подигра се Орехчето. О. Василев, ДГ, 32-33.
МЯ̀РКАМ2, -аш, несв., прех. Диал. 1. Със следв. изр. със съюз да. Възнамерявам, намислям, готвя се да извърша нещо. — Вярно е — съгласи се баща му. — А ти какво мяркаш да правиш след сватбата? — Ще видим. — При мен ли ще си останеш, или ще се делиш? Т. Харманджиев, Р, 16. — И аз не ходя много от прокопсия — поде Коце, — пътувам, но и мяркам да си намеря село, за да учителствам. А. Страшимиров, А, 120. При това ний мяркаме да го [вестника] издаваме и три пъти на неделята. СПл, 1876, бр. 1, 71. Дружеството мяркаше при сегашните книжки от „Период. списание“ да приложи подробно изложение на спънките, в които то биде поставено открай и при които то трябваше да работи. ПСп, 1876, кн. 11-12, 228. Имала майка един син, / .. / меркала да го ожени. / Меркала и го ожени. Нар. пес., СбВСтТ, 438.
2. Показвам нещо бързо, за кратко време (Н. Геров, РБЯ III).