МЯ̀РКАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от мяркам1 и от мяркам се. Някога, като дете той изпитваше неизразим страх само при мяркане сянката на този човек по тесните и мръсни улици на Борово. Кр. Велков, СБ, 9. И кой знае защо, при всяко мяркане на някое по-хубавичко момиче, той все се заканваше на жена си. Д. Калфов, Избр. разк., 190.
МЯ̀РКАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от мяркам2.