МЯ̀ТАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мятам1 и от мятам се. Когато песните прекъснаха, започнаха надбягвания с коне, мятане на копия. Ст. Загорчинов, ДП, 29. — Съгласен съм да вземеш участие в игрите. Три ще бъдат те: хвърляне на копие, мятане на диск и трикратно надбягване. О. Василев, ЗЗ, 38. Фурнаджийска лопата за мятане на хляб.
МЯ̀ТАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мятам2 и от мятам се. В света цареше убийството и експлоатацията като основни съществени прояви на живота, без които не би имало раждане и смърт, и всеки опит да се измени това напомняше мятания на вързан човек. Ем. Станев, ИК I и II, 375.