МЯ̀ТВАМ, -аш, несв. (диал.); мѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. -ат, св., прех. Мятам1. Кондо скриваше парите си в сандъка, мятваше постелката си върху капака и там лягаше да спи. Д. Немиров, Б, 133. Петко разбира безпогрешно, че Георги е прав и мъчно ще може да прибере бегълците .. Въздъхва, сякаш мятва тежък чувал жито на гърба си. — Добре де, забягналите оставете на мене. Ст. Даскалов, СЛ, 27. Дамян мятваше две-три словца и за татарите, и за болярите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 243. мятвам се, метна се страд. МЯ̀ТВАМ СЕ несв. (диал.); мѐтна се, св., непрех. Мятам се. Пропъшква от време на време тя и си представя как се раззаря сега, как крякват пилците по двора, как излиза тя и те се мятват в полата ѝ чак. Ст. Даскалов, СД, 202. — Ей, искате ли пресни листенца? .. — Тогава мятвайте се на гърба ми! Аз ще ви отнеса в овощната градина. П. Бобев, ЗП, 59.