МЯ̀ТКАМ, -аш, несв., прех. Мятам2. Той вдигна протокола, който Станкул беше донесъл, мяткаше го във въздуха и на свой ред крещеше. Ст. Марков, ДБ, 143. От голямата жега биволиците бяха омърлушени, едва пристъпяха и уморено мяткаха крака. Ил. Волен, МДС, 96. мяткам се страд.
МЯ̀ТКАМ СЕ несв., непрех. Мятам се. Пищовът му се мяткаше, увиснал на ремъка около бедрата му, и го спъваше. Д. Рачев, СС, 254. — Как? — дядо Нягул настръхна и се затири към протката. Отърканите му потури се мяткаха широко. Ст. Марков, ДБ, 72. Конникът караше кариер, в полуздрача палтото му се мяткаше като пречупено крило. З. Сребров, Избр. разк., 16. Във всяка къща се говори все за едно — че какъв бил хубав, .., как се мяткал пискюла около феса му. Д. Немиров, Б, 73. Кака Цена все шеташе в кухнята. Точилката отскачаше в ръцете ѝ, мяткаше се по паралията. Кр. Григоров, Р, 278.