МЯУ̀КАМ, -аш, несв., непрех. 1. За котка и др. животни — издавам глас мяу; мяуча. Гълъбчето спокойно спеше. Но котаракът го беше подушил и вече мяукаше отвън. Ст. Даскалов, БП, 10. Котката Кет не само се въртеше упорито в нозете на Бил, но и мяукаше с всичка сила. Св. Минков, Избр. пр, 273.
2. Издавам звуци, наподобяващи глас на котка; мяуча. Докато коледарите пееха в съседната къща, двама момци, .., ходеха да будят стопаните от следващите къщи. Мяукаха по прозорците и затуй ги наричаха „котараци“. И. Петров, НЛ, 172. Неочаквано сянката измяука като котка. Без съмнение това е чакал, той мяука и вика другарите си. П. Петков, СП, 29.
3. Прен. Разг. Говоря тихо, неясно, стеснително или превзето; мяуча. Стига си мяукала, отпусни се и говори ясно и високо.