МЯУ̀ЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мяуча; мяукане. — На войника винаги му се спи. Ха си легнал, ха си заспал. Буди ме по едно време мяучене. Гледам: на кокала, дето го бях хвърлил снощи, се налепили двадесетина котки. Мяучат, дращят се, очите си ще изповадят! Ив. Давидков, КХП, 14. Веднъж Тошо Чорлавия хвана една котка и я измъчваше в помещението .. Мяученето беше така неистово! Й. Гешев, ВТ, 13. Гласът на свещеника, сладникав и провлачен, приличаше на котешко мяучене. Л. Стоянов, Избр. съч. I. 467.