МЯ̀ЦАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Мяукам, мяуча; мякам, мяча, мявкам, мяуцам. Един есенен ден, когато покривахме Нов-ханската къща, се появиха три котенца .. Щом зърнеха някого, и трите отваряха уста. Шареното и сивото мяцаха тънко и жално, а от жълтото не се и чуваше звук. Д. Цончев, М, 81.