МЯ̀ЧА, -еш, мин. св. мя̀ках, несв., непрех. Диал. Мяукам, мяуча; мявкам, мякам, мяцам, мяуцам. Тропам на портите, никой се не обажда; викам никакъв отговор, само една котка, която надничаше през джама на прозореца, захвана да мяче. З. Стоянов, П.


Източник: Речник на българския език (онлайн)