НААРТЍСВАМ, -аш, несв.; наартѝсам, -аш и наартѝша, -еш, мин. св. наартѝсах, св., непрех. Простонар. Само мн. и З л. ед. Артисваме много или в някакво, обикн. голямо количество. Наартисаха много хора, автобусът дойде пълен.


Източник: Речник на българския език (онлайн)