НАБЕЛЀЖВАМ, -аш, несв. (диал.); набелèжа, -иш, мин. св. набеля̀зах и (диал.) набелèжих, прич. мин. св. деят. набеля̀зал и (диал.) набелèжил, прич. мин. страд. набеля̀зан и набелèжен, св., прех. Набелязвам. Изяснение за някои.. не всякому разумителни думи.. Обрисувувам: набележвам с черти то, что ще бъде изобразено. С. Радулов, ГМП (превод), 259. набележвам се, набележа се страд. набележвам си, набележа си възвр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)