НАБЕЛЯ̀ЗУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); набелèжа, -иш, мин. св. набеля̀зах и набелèжих, прич. мин. св. деят. набеля̀зал и набелèжил, прич. мин. страд. набеля̀зан и набелèжен, св., прех. Набелязвам. Диаманти, смарагди, сапфири, / и сред тях не един / набелязува в бездните диви, / тъмнокървав рубин. К. Христов, С 1939, 125. набелязувам се, набележа се страд.