НАБЍЧВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от набичвам1 и от набичвам се. Набичването на трупите завърши късно вечерта.
НАБЍЧВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от набичвам2 и от набичвам се; насъбаряне, накатурване, наповаляне.
