НАБРЍЧВАМ, -аш, несв.; набрѝча, -еш и -иш, мин. св. -ѝх и а̀х, св., прех. Диал. Избръсвам, обричвам мнозина или всички. набричвам се, набрича се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
