НАБУХВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Готв. Препарат за бухване на тесто; разбухвател. Химичните набухватели се използват сравнително рядко при промишленото производство на хляб и се основават на химично взаимодействие на компонентите им, в резултат на което се отделя въглероден диоксид или амоняк. Такива са амонячната сода и бакпулверът. В. Станев и др., ТХИ, 92. Готовите кексове са меки и пухкави от набухвателите, които им слагат.