НАВЀЙВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.);
навèя, -èеш, мин. св. навèях и навя̀х, прич. мин. св. деят. навèял и навя̀л, -а, -о, мн. навèли, прич. мин. страд. навèян и навя̀н, -а, -о, мн. навèни и навя̀т, -а, -о, мн. навèти, св., прех. Навявам. Гъстият мрак го плашеше, неподвижните стволове, що мътно прозираше около си,.., му навейваха студения трепет от привиденията. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 24. навейвам се, навея се страд.