НАВНА̀СЯМ, -яш, несв.; навнеса̀, -èш, мин. св. навнèсох, прич. мин. св. деят. навнèсъл, -сла, -сло, мн. -сли и (диал.) навнèл, св., прех. Нося, внасям вътре много неща или голямо количество от нещо. Да навнесе един биволски кола въглища, да донесе двайсет пъти вода с големите тенекии, всичко това беше нищо за Кънча. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 233. навнасям се, навнеса се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)