НАВОНЯ̀ВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от навонявам1; намирисване, насмърдяване.

НАВОНЯ̀ВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от навонявам2; вмирисване, умирисване, въвоняване, усмърдяване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)