НАВЪРША̀ВАМ, -аш, несв.; навършèя, -èеш, мин. св. -а̀х, св., прех. Вършея докрай определено количество от нещо или всичко, много. навършавам се, навършея се страд.
НАВЪРША̀ВАМ СЕ, несв.; навършèя се св., непрех. Вършея до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.