НАГНА̀НИЕ ср. Остар. Книж. Нападение, нахвърляне. В това време греците земаха от болгарете ония тояги или сопи, щото стоят и до днес в Цариград, защо българските царие имаха полкове и сос тояги за нагнание или юруш. Хр. Павлович, Ц, 39.


Източник: Речник на българския език (онлайн)