НАГНОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нагноя̀, -оѝш, мин. св. нагноѝх, св., непрех. За рана, цирей и под. Загноявам, гноясвам. Не мокри раната си, защото ще нагнои.


Източник: Речник на българския език (онлайн)