НАГОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нагоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Нагарям. нагорявам се, нагоря се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)