НАГОТО̀ВО нареч. Без да са положени усилия, труд (от страна на този, който взема, получава или използва нещо). Към ония.., които очакват наготово да получат свободата, без да вземат участие в борбата, Апостолът е неумолим. Ив. Унджиев, ВЛ, 200. Не си давам чедото на човек, който седи без работа и яде наготово. К. Петканов, В, 135. Човек трябва сам да си вземе хубавото от живота. Никой няма да му го даде наготово. И. Петров, НЛ, 260. — Всяко нещо, което не е плод на нашите усилия, а иде наготово, за мене е случайност. А. Гуляшки, Л, 276.