НАГРАЖДЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Награда, възнаграждение. Отрупаха Колумба с велики почести и пълно потвърдиха сичките пред неговото отшествие обещани награждения. П. Кисимов, ОА (превод), 74. Давид попита кое ще бъде награждението томува, който би убил този исполин. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 400. Срамно е един списател .. сам да иска от народа си награждение и похвални венци да му оплетат. Ем. Васкидович, ПП (превод), IV. Нашите стари, ако и да били язичници, пак вярвали, че душата е безсмъртна и че има награждение както за доброто, така и за злото. Д. Войников, КБИ, 20.