НАГРЀЗДВАМ, -аш, несв.; нагрèздя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надрасквам; нагрездувам, нагрездявам. нагрездвам се, нагрездя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)