Институт за български език
en
РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)
НАГЪ̀РБЮВАНЕ
ср. Остар.
и
диал. Отгл. същ. от
нагърбювам
и от
нагърбювам се; нагърбване, нагърбяне.
Източник: Речник на българския език (онлайн)