НАГЪ̀ЧАМ, -аш, несв.; нагъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нагъчквам. нагъчам се, нагъча се страд.
НАГЪ̀ЧАМ СЕ несв.; нагъ̀ча се св., непрех. Само мн. и З л. ед. Нагъчквам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.