НАДВЀС м. 1. Спец. Част, площ, която се наддава, издава, надвесва над нещо друго. Надвес се нарича наддадената част от горните плоскости .. над корпуса .. на мебелите. М. Тодоров и др., ТМСС, 47. При стягането на дъгите [на бъчвите] често пъти отвътре се образуват неравности, наречени надвеси. В. Цветков и др., МТД, 110.
2. Диал. Навес, козирка. Щом първият човек се показа на стълбата, под малкия ламаринен надвес, немците откриха такъв ожесточен и непрекъснат .. огън, какъвто те [българските бойци] досега не бяха виждали. Ив. Мартинов, ДТ, 187-188