НАДВЕЧЕРЯ̀ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надвечерява се; свечеряване. Но пък се страхувам, че като порастат върбите, ще почнат да пречат със сянката си на зеленчука при надвечеряване. Гр, 1906, бр. 8, 127.


Източник: Речник на българския език (онлайн)