НАДВЍВАНЕ ср. Отгл. същ. от надвивам и от надвивам се. Последното условие за възпитанието на волята е постоянно да се тренираме в надвиване на вътрешни и външни спънки. Псих. Х кл, 156.


Източник: Речник на българския език (онлайн)