НАДЀЖДУВАМ, -аш, несв.; надèждя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обнадеждавам, обнадеждвам. надеждувам се, надеждя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
