НАДЖИВЯ̀ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от надживявам и от надживявам се. Законът за надживяване на най-приспособените запазва своята сила. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 35.


Източник: Речник на българския език (онлайн)