НАДЗИРА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, чиято длъжност е да упражнява надзор, да надзирава някого или нещо. Той имаше някаква жалка служба на надзирател в пансион за сираци от войните. К. Константинов, СбАСЕП, 372. Надзиратели на пленниците бяха трима души възрастни войници и един старши подофицер. Г. Караславов, ОХ II, 49. През време на стачки тя ставаше главен надзирател на стачните постове. Д. Димов, Т, 228. Тия прозорчета служат на надзирателя да наблюдава през тях затворниците. Ив. Докторов, ЗД, 123. Болничен наздирател.