НАДМО̀ЩЯМ, -яш, несв.; надмо̀щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надмогвам. надмощям се, надмощя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)