НА̀ДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Надница. Скитам по Аладжа баир и се чудя: защо бе джанам, каква е тая работа — осем години вися и той на един надник в маслобойната,.., а сега станал е друг. Н. Хайтов, ПЗ, 68.
— Друга форма: н а̀ д н е к.
