НАДОБЍВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надобивам1 и от надобивам се.

НАДОБЍВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надобивам2 и от надобивам се; нараждане.


Източник: Речник на българския език (онлайн)