НАДПО̀ЧВА, мн. няма, ж. Спец. Част от горния слой на почвата, образуван от неразложените още растителни части, натрупани по повърхността на земята. Хоризонтът А се подразделя в зовисимост от генезиса на почвата на следните подхоризонти: А0, А1, А2 и т. н. А0 се нарича надпочва и се среща при горски, степни и блатни почви. П. Боянов, П, 195.