НАДПРЕПУ̀СКВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Надпрепускам, надпрепущам. Двамата .. прочути бързоконци и авджии, бяха канени да надпрепускват конете на беевете. Ц. Гинчев, ГК, 144. надпрепусквам се страд.

НАДПРЕПУ̀СКВАМ СЕ несв., непрех. Надпрепускам се, надпрепущам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)