НАДРЕБНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. стрд. от надребня като прил. Който е на дребни, малки парчета, части, зрънца и под.; надробен. Сваряват надребнена на дребни трески борина в оцет и се жабуркат с нея, кога ги болят зъбите. СбНУ III, 78. Надребнено месо. Надребнено сирене. ● Обр. Струва ни се, че някакъв ослепителен, дълъг и в същото време бърз празник ни е грабнал от мъничкия, надребнен живот там, долу, и ни е отнесъл в друг свят, сътворен от нечия романтична фантазия. К. Константинов, П, 22.