НАДСЛО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до надслов; заглавен, насловен. Върху надсловния лист на книгата Фотинов е написал сам [името си]. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 762.


Източник: Речник на българския език (онлайн)