НАДСМЀШКА ж. Остар. Насмешка. — Прехапа мустак, за да скрие надсмешката си, и добави: — Но ще ти я [вълната] дам без пари, ако нарамиш чувала и се провикнеш през чаршията като циганин: „Ха вълна, вълна-а-а-а!“ Т. Харманджиев, КЕД, 131. Тези груби и прости хора бяха забравили надсмешките. Те обичаха истината. Б. Шивачев, ПЮА, 250.