НАДУ̀МВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от надумвам1 и от надумвам се; наговаряне1, наговорване1. Те [съседките] изнесоха всички детски и други разправии от архивата на съседския живот през последните месеци, че като изредиха всички съответни за случая надумвания, една по една .. се разотидоха по домовете си. А. Страшимиров, А, 134.
НАДУ̀МВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от надумвам2 и от надумвам се; наговаряне2, наговорване2, наприказване, набъбряне, набърборване, надърдорване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.