НАДЪЛБА̀ВАМ, -аш, несв.; надълба̀я, -а̀еш, мин. св. надълба̀х, св., прех. Дълбая голямо количество, много неща или нещо на много места. Кълвачът е надълбал стеблото. Δ Надълбах много дупки за дървета. надълбавам се, надълбая се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)