НАДЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; надъ̀нкам, -аш, св., прех. Диал. Набивам1, натупвам; надънвам, набъхтвам, надървявам, надървям. надънквам се, надънкам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)