НАДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надя̀на, надèнеш, мин. св. надя̀нах, прич. мин. страд. надя̀нат, св., прех. 1. Обличам, обикн. горна дреха; нахлузвам, навличам2. Даскали със селски антерии, бедни калугери и попове с потури бяха нашите народни будители. А когато дотрябваше — надяваха униформата в легиите на Раковски или се записваха в четите и загиваха на Балкана. В. Йосифов, Избр. тв I, 42-43. Тя [княгиня София] бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. Само двама от мъжете носеха опинци и една от жените бе надянала зимното си кожухче. Д. Талев, ПК, 267. Побягнах от света, надянах монашеска власеница. А. Каралийчев, ПГ, 115. След кръщението надяват му [на детето] бяла дреха, за белег на неговата чистота и му се окача кръст, да се знае, че е християнин. Д. Манчев, НН (превод), 135. ● Обр. Върхът надява светла риза / над свойта сива твърдина, / зората по скалите слиза / като пробудена жена. М. Петканова, КС, 52.
2. Обувам нещо на краката (обувки, ботуши, чорапи и под.); нахлузвам, навличам2. Разбрах, че ще ми станат [ботушите] .. Дърпам и хоп! — тамам.. Надявам и другия... Ст. Чилингиров, ХНН, 28. И калцуни все му надяваме, че не може да търпи босо като момичетата, но пак не се закали. Л. Александрова, ИЕЩ, 183. [Агна] надяна чехлите си, паднали под стола, и си тръгна, поглеждайки го съчувствено. Ст. Мокрев, ПСН, 157.
3. Напъхвам, втъквам обикн. нещо по-широко в нещо по-тясно, по-малко; намъквам, нахлузвам. Изважда от кошничката един пръскач, отрязва му опашката, надява я на въдицата и „пляс“! Д. Калфов, Избр. разк., 109. Абу-Сир взел пръстена и го надянал на малкия си пръст, без да знае вълшебните му свойства. Св. Минков, ПШ, 168. Днес столичанката като жетварка / улавя доброволно сърп в ръка, / надява дървената паламарка / и пръв път влиза в житната река. Бл. Димитрова, Л, 64. // Набождам, натъквам. Ишле у църква, па сос муздраците отдалек надевали нафората. СбНУ V, 179.
4. Напъхвам, закачвам на ръка, врат или през рамо. За да си платят данъците и купят по една бохча памук, мъжете в ранна пролет надяваха дисагите, мятаха отгоре им кожусите и тръгваха да правят градинарство в Кривой рог, в Темешвар и Мункач. А. Каралийчев, НЗ, 200. Болният пристъпи към кушетката,.. — От сутринта не е ял нищо, затова му е прилошало — обади се другият. Той надяваше двете торби на ръката си. Ем. Станев, ИК I и II, 282. надявам се, надяна се страд. и възвр. Орарът [на свещеника] е една широка ивица, разрязана на горнята страна, която се надява на шията и виси отпред до под колената. Д. Манчев, НН (превод), 145. — Ако те убият — все още загледан напред, с неочаквана решителност и жар изрече Радомир, — ако те убият, ще се надяна на някое копие. А. Дончев, СВС, 638. надявам си, надяна си възвр. Изтръгвай любовта, / до кръв със жива тъкан я отдирай! / .. / Борец за свобода, / самичка си надявай белезници! / И в топлите гнезда / убий запелите във тебе птици! Бл. Димитрова, Л, 96. Надявам си чехлите.
◊ Надявам / надяна въжето някому. Разг. Осъждам на смърт някого, ставам причина някой да бъде осъден на смърт, обикн. чрез обесване. — В другите се намериха по хиляда гроша. А в теб — сто хиляди. Значи ти си им главатарят! — Не съм! — извика упорито Общи. Признае ли се за главатар, надява си въжето. Ст. Дичев, ЗС II, 651. Надявам / надяна маската на нещо. Книж. Добивам някакво изражение на лицето. Макар да бях надянал маската на безразличие, вътрешно се вълнувах. Надявам / надяна усмирителната риза (ризница) на някого. Книж. Вземам решителни мерки срещу своеволията на някого. Ако започне много да ти пречи, ще му наденем усмирителната риза и ще се оправиш. Надявам / надяна хомот (юлар, ярем) на някого. Разг. 1. Ограничавам свободата на някого, вземам го под властта си. 2. Оженвам някого. — Тука ми се крои някаква, но да видим каква ще излезе. — Пфу, крояла ти се — пренебрежително го [тати] прекъсна мама. Крои се може би нему — да му надянат юларя. Ст. Чилингиров, ХНН, 112.