РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)


НАЀМВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от наемвам1 и от наемвам се; наемане1, наемнуване1.

НАЀМВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от наемвам2 и от наемвам се; наемане2, поемане, наемнуване2.

НАЀМВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от наемвам се1; наемане4.

НАЀМВАНЕ4 ср. Диал. Отгл. същ. от наемвам се2; напъване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)