НАЀМНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Използуване на наемен труд, наемна работна ръка. Селим III, напълно изолиран, дотук само бил успял да събере.. чрез наемничество няколко хиляди низами. В. Мутафчиева, КВ, 269. Те [работниците] има да отбележат и други случаи в своето младо движение, при които най-ясно са се изказали против експлоатацията на своите господари, против ноемничеството, против капиталистическите наредби. Г. Георгиев, Избр. пр, 14-15.
2. Положение, състояние на наемник (в З знач.). — Аз се питам защо ние ставаме учители? Очевидно за заплатите, с които можем да преживяваме. То е тогаз наемничество. разбира се, наемничеството не е срамно, но кой ни наема? А. Страшимиров, к, 43. Трети пък прекарват живота си в постоянно наемничесво и ратайство. В. Геновска, СГ, 254.
3. Събир. Рядко. Всички наемни работници или служители като едно цяло. Известно влияние общоделците запазили само всред някои среди на държавното наемничество — учители, железничари, телеграфопощенци и др. Ист. Х и ХI кл, 233.